Как оцеля последното лятно кино в Пловдив?
Тези дни по ПОТВ се заприказва за летните кина в Пловдив. Моето първо посещаване в това кино беше, когато като дете ме заведоха да виждам филмите " Тайната на двата океана " и някакъв филм за Иля Муромец. Годината беше 1958 или 59.
И двата кино лентата бяха цветни, руски и бяха доста вълнуващи за едно дете. Имаше доста фенове. Седалките бяха дървени с написани номера на всяко място.
Първоначалният план на киното беше изработен през 1958г. от архитектите Владимир Рангелов и Димитър Пацев. Киното се споделяше " Христо Смирненски ". Умело беше употребен естествения амфитеатър за разполагане на седалките за към 800 места. Бяха планувани два броя ложи от двете страни на кинокабината, до които се доближаваше по покрити стоманобетонови стъпала.
Около киното беше построена каменна ограда, която по късно се надзида с ажурни
бетонни детайли, с цел да не може да се гледат прожекциите извън.
По-късно гледах и други филми, беше постоянно цялостно с доста
гости. То привличаше пловдивчани и посетители на Пловдив и към него постоянно беше многолюдно. И по този начин до 1989г., когато киното затвори порти. Двете входни стоманени решетъчни входни порти, боядисани в зелен цвят бяха затворени с верига и катанец. Киното запустя за повече от 10 години. И регионът към него запустя.
Не знам по чия самодейност през 2001 година Община Пловдив реши да даде киното на концесия на Едноличен търговец " ВАНЕСА " -ИВАНКА КОЕВА и по този начин то трябваше да се възвърне за нов живот. Получи и ново име " Орфей ", такова било името на Сахат Тепе в далечното минало. Аз не знам дали е по този начин.
За възобновяване на киното трябваше да се създадат нужните планови
разработки, които бяха предоставени на арх.Невена Узунова – Балчева и арх.Олег Каразапрянов. Трябваше да се създадат нужните архитектурни заснемания. При огледите на место, които направихме тогава, се оказа,че киното е в много неприятно положение – седалките за тогавашното кино бяха изпочупени, сцената беше почнала да се разрушава, пред нея бяха израснали много огромни дървета, а на самата сцена беше израснало огромно дърво. Всичко беше обрасло в шубраци, трева и плевели.
При огледа към киното се оказа,че теренът е почнал мощно да ерозира в резултат на дъждовете, което в бъдеще можеше да се окаже сериозна опасност за киното. Този проблем беше първата ни задача и с цел да се оправим с него поканихме в колектива починалата за жал ланд.арх. Росица Маргова. Един доста добър експерт и сияен човек. Между другото нейният брачен партньор, също ландшафтен експерт, беше направил доста за запазването на растителността на тепетата. И като експерт, и като зам.кмет на тогавашния Четвърти регион на Пловдив.
Съгласно нейния план на терена към киното се засадиха подобаващи растения-храсти и треви, които попречиха по-нататъшната ерозия може би и до през днешния ден.
За част " Електро " беше поканена инж. Лидия Панекова, конструктор беше
инж.Красимир Дончев, ВК частта беше проектирана от инж. Денка Герчева.
Обзавеждането на кинокабината, озвучаването и акустиката, размерите и разполагането на екрана се направиха по план направен от специалист-технолог.
За наша наслада красивата зидария на ограждащите стени беше непокътната.Бяха
непокътнати непокътнати и мозайките по подовете в коридорите и стълбищата към
ложите. Явно строителите тогава са били доста положителни, а също и вложените материали са били качествени. Имахме концепция за възобновяване на киното, която за наша наслада съответства с тази на концесионера и по този начин тя стана обща цел.
Идеята беше по този начин съществуващото кино оптимално да се резервира, да не се вършат каквито и да било непотребни промени и да се резервира присъщия облик от предишното.
Единствената основна смяна беше в броя на седящите места. Решихме да ги понижим, като понижим редовете през един и по този начин местата за сядане станаха
на половина, към 400, при което се обезпечи по огромен комфорт на феновете. Монтираха се тапицирани в синьо комфортни седалки. Основно се възвърнаха настилките на амфитеатъра. Съществуващите ложи запазихме, както и броя на местата в тях.
Красиво иззиданите ограждащи стени трябваше да се почистят и освежат. Сцената, както и мястото на екрана трябваше да се възстановят в първичния им тип.
Монтира се нов прожекционен екран, нова,съвременна озвучителна уредба.
Между двата входа имаше пространства избрани за каси за продажба на билети и пространства, които се употребиха като склад за тогавашните киноплакати.
Предложихме на концесионера да създадем в тях заведение-кафетерия с няколко
маси за сервиране, където посетителите да могат да изчакват. Предложението се одобри и се оказа по-късно, че това заведение е станало обичано за доста хора.
Спомени на арх. Олег Каразапрянов
И двата кино лентата бяха цветни, руски и бяха доста вълнуващи за едно дете. Имаше доста фенове. Седалките бяха дървени с написани номера на всяко място.
Първоначалният план на киното беше изработен през 1958г. от архитектите Владимир Рангелов и Димитър Пацев. Киното се споделяше " Христо Смирненски ". Умело беше употребен естествения амфитеатър за разполагане на седалките за към 800 места. Бяха планувани два броя ложи от двете страни на кинокабината, до които се доближаваше по покрити стоманобетонови стъпала.
Около киното беше построена каменна ограда, която по късно се надзида с ажурни
бетонни детайли, с цел да не може да се гледат прожекциите извън.
По-късно гледах и други филми, беше постоянно цялостно с доста
гости. То привличаше пловдивчани и посетители на Пловдив и към него постоянно беше многолюдно. И по този начин до 1989г., когато киното затвори порти. Двете входни стоманени решетъчни входни порти, боядисани в зелен цвят бяха затворени с верига и катанец. Киното запустя за повече от 10 години. И регионът към него запустя.
Не знам по чия самодейност през 2001 година Община Пловдив реши да даде киното на концесия на Едноличен търговец " ВАНЕСА " -ИВАНКА КОЕВА и по този начин то трябваше да се възвърне за нов живот. Получи и ново име " Орфей ", такова било името на Сахат Тепе в далечното минало. Аз не знам дали е по този начин.
За възобновяване на киното трябваше да се създадат нужните планови
разработки, които бяха предоставени на арх.Невена Узунова – Балчева и арх.Олег Каразапрянов. Трябваше да се създадат нужните архитектурни заснемания. При огледите на место, които направихме тогава, се оказа,че киното е в много неприятно положение – седалките за тогавашното кино бяха изпочупени, сцената беше почнала да се разрушава, пред нея бяха израснали много огромни дървета, а на самата сцена беше израснало огромно дърво. Всичко беше обрасло в шубраци, трева и плевели.
При огледа към киното се оказа,че теренът е почнал мощно да ерозира в резултат на дъждовете, което в бъдеще можеше да се окаже сериозна опасност за киното. Този проблем беше първата ни задача и с цел да се оправим с него поканихме в колектива починалата за жал ланд.арх. Росица Маргова. Един доста добър експерт и сияен човек. Между другото нейният брачен партньор, също ландшафтен експерт, беше направил доста за запазването на растителността на тепетата. И като експерт, и като зам.кмет на тогавашния Четвърти регион на Пловдив.
Съгласно нейния план на терена към киното се засадиха подобаващи растения-храсти и треви, които попречиха по-нататъшната ерозия може би и до през днешния ден.
За част " Електро " беше поканена инж. Лидия Панекова, конструктор беше
инж.Красимир Дончев, ВК частта беше проектирана от инж. Денка Герчева.
Обзавеждането на кинокабината, озвучаването и акустиката, размерите и разполагането на екрана се направиха по план направен от специалист-технолог.
За наша наслада красивата зидария на ограждащите стени беше непокътната.Бяха
непокътнати непокътнати и мозайките по подовете в коридорите и стълбищата към
ложите. Явно строителите тогава са били доста положителни, а също и вложените материали са били качествени. Имахме концепция за възобновяване на киното, която за наша наслада съответства с тази на концесионера и по този начин тя стана обща цел.
Идеята беше по този начин съществуващото кино оптимално да се резервира, да не се вършат каквито и да било непотребни промени и да се резервира присъщия облик от предишното.
Единствената основна смяна беше в броя на седящите места. Решихме да ги понижим, като понижим редовете през един и по този начин местата за сядане станаха
на половина, към 400, при което се обезпечи по огромен комфорт на феновете. Монтираха се тапицирани в синьо комфортни седалки. Основно се възвърнаха настилките на амфитеатъра. Съществуващите ложи запазихме, както и броя на местата в тях.
Красиво иззиданите ограждащи стени трябваше да се почистят и освежат. Сцената, както и мястото на екрана трябваше да се възстановят в първичния им тип.
Монтира се нов прожекционен екран, нова,съвременна озвучителна уредба.
Между двата входа имаше пространства избрани за каси за продажба на билети и пространства, които се употребиха като склад за тогавашните киноплакати.
Предложихме на концесионера да създадем в тях заведение-кафетерия с няколко
маси за сервиране, където посетителите да могат да изчакват. Предложението се одобри и се оказа по-късно, че това заведение е станало обичано за доста хора.
Спомени на арх. Олег Каразапрянов
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ